2 сент. 2015 г., 21:34

Душите

451 0 1

 

Кой в душите ни болни опитва да бърка?

Сърцето да къпе в порой от сълзи.

Живота отвсякъде борим с мъка,

в ушите си чувам от свой се пази.

Душите мечтаят за обич, за чиста любов,

мръсното в нея те ще измият.

За това викам неспирно. Не  си ли готов?

Скръб слепота в мене ще вият.

Колко малко знаем ни трябва,

да погледнем дълбоко в нашето Аз.

Не да отсичаме с мръсната брадва,

да живеем с душа обвита с мраз.

                            В. Й. 01.9.2015г.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Васил Йотов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Колко малко не ни достига, за да постигнем любовта и да живеем щастливо, Василе! Правилно и много хубаво си излял това в своята миниатюра. Но и Анри Мишо си е свършил добре работата, обръщайки се към Живота:

    "Малкото, което искам, никога не ми го даваш.
    Заради тая липса се стремя към толкова.
    Толкова неща, почти чак до безкрайността…
    Зарад туй малко, липсващо, което никога не даваш."

    Поздравление за написаното!

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...