27 abr 2010, 23:04

Душите ни - бездомни птици

  Poesía » Civil
781 0 3

Кръжат душите ни над мрачната планета,

над скръб, над мрак и самота...

Нима това остана от света?

Кръжат душите ни над мрачната планета!

 

Къде да свият сигурно гнездо -

топъл дом за рожбите си нежни?

Без край ли е пустинята безбрежна?

Къде да свият сигурно гнездо?

 

Плаши ги настръхналата злоба

на тъмните, озъбени скали.

Плаши ги властта на мрачните орли.

Плаши ги настръхналата злоба!

 

А беше ведро синьото небе!

И ласкаво гнездо им бе земята.

Къде са днес покоят, светлината?

А беше ведро синьото небе!

 

Кръжат душите ни бездомни над земята!

Как жадни са за мир и за любов!

Не чувате ли, хора, тъжния им зов?

Кръжат душите ни бездомни над земята!

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Генка Богданова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Поздравления за стиха!Трудно се свива гнездо!
  • Надявам се, приятелю, но за съжаление малко хора реагират на този зов.
  • "Не чувате ли, хора, тъжния им зов?
    Кръжат душите ни бездомни над земята!"
    Колко много истина има в стиха ти!
    Дано да се вслушаме в гласа на разума и доброто...

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...