Душите ни - бездомни птици
Кръжат душите ни над мрачната планета,
над скръб, над мрак и самота...
Нима това остана от света?
Кръжат душите ни над мрачната планета!
Къде да свият сигурно гнездо -
топъл дом за рожбите си нежни?
Без край ли е пустинята безбрежна?
Къде да свият сигурно гнездо?
Плаши ги настръхналата злоба
на тъмните, озъбени скали.
Плаши ги властта на мрачните орли.
Плаши ги настръхналата злоба!
А беше ведро синьото небе!
И ласкаво гнездо им бе земята.
Къде са днес покоят, светлината?
А беше ведро синьото небе!
Кръжат душите ни бездомни над земята!
Как жадни са за мир и за любов!
Не чувате ли, хора, тъжния им зов?
Кръжат душите ни бездомни над земята!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Генка Богданова Всички права запазени
