15 sept 2019, 7:59

Душите ни трептят, това е щастие

  Poesía
695 4 4

Докоснах те, но знай, не е небрежност,

той, всеки допир е взаимодействие.

Вселенският копнеж таи безбрежност –

възвишеност пронизва чрез въздействие.

 

И нека да ни води само чувството,

усещането, воплите на страстите.

Поспри за миг, долавяш ли изкуството,

душите ни трептят, това е щастие!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Данаил Таков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ви, Ели, Ангелче, Иржи, Райне! Изкуство е... Поздрави!
  • " долавяш ли изкуството"...много уместно, Дани!
  • Малко думи,а колко много си казал,Дани!Във всяко изречение...Особено "всеки допир е взаимодействие"... и "душите ни трептят, това е щастие"...да,така е,но красиво изразено!
  • Нежно докосване до щастието! Поздравления, хубав и въздействаш стих!

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...