20 jun 2013, 14:33  

Два чàса студ

709 0 9

Едно парченце само нелюбов -
отрязан плат
от края на въздишка.
Пристигане с таксито
посред нощ.
И пак така среднощно
свършва всичко.

Едно парченце само тишина,
с чиято глъч надвикват се
камбани.
Два часа студ.
И после - самота -
до онзи край,
където неприбрани,

все още зъзнат твоите цветя,
тържествено увити във хартия.
Едно парченце само от нощта,
с която няма как
да се завия.

 

 

Публикувано във в-к Уикенд 3-9 август 2019

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Павлина Гатева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...