Два чàса студ
Едно парченце само нелюбов -
отрязан плат
от края на въздишка.
Пристигане с таксито
посред нощ.
И пак така среднощно
свършва всичко.
Едно парченце само тишина,
с чиято глъч надвикват се
камбани.
Два часа студ.
И после - самота -
до онзи край,
където неприбрани,
все още зъзнат твоите цветя,
тържествено увити във хартия.
Едно парченце само от нощта,
с която няма как
да се завия.
Публикувано във в-к Уикенд 3-9 август 2019
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Павлина Гатева Всички права запазени
