20 июн. 2013 г., 14:33  

Два чàса студ

711 0 9

Едно парченце само нелюбов -
отрязан плат
от края на въздишка.
Пристигане с таксито
посред нощ.
И пак така среднощно
свършва всичко.

Едно парченце само тишина,
с чиято глъч надвикват се
камбани.
Два часа студ.
И после - самота -
до онзи край,
където неприбрани,

все още зъзнат твоите цветя,
тържествено увити във хартия.
Едно парченце само от нощта,
с която няма как
да се завия.

 

 

Публикувано във в-к Уикенд 3-9 август 2019

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Павлина Гатева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...