Два Вълка

Прелитащи над пропастта

те братя са на таз земя

под това небе

те пазители са на едно дете

Дете с очи към небесата

с душа летяща там без страх

с воля рееща се без да знае

що е зло и що е грях

Но те са статуи вековни

бял единият, а като нощ -

катранена, другият е тъмен

и в тях се крие тайна мощ

Белият, той любов и мир е,

на всекиго готов помощ да предложи

той не иска и не търси нищо,

и вечно чужда болка го тревожи

Черният е друг, той мощен е,

неудържим като огнена стихия,

той бог е на войната, през нощта

сам, гневно гледайки света ще вие

Те братя са, ни добри ни зли

те водят малкото дете по неговия път

Те част от него са и докато

то част от тях е, те няма да се спрат

Те са братя,

но и врагове

А тяхната борба безкрайна

е душата на едно дете

Дали то може да реши,

дали то може страна да избере,

а нужно ли е да го прави,

та то е просто мечтаещо дете

Дали съдбата му е отредена

и дали братската война между тези зверове

безсмислена е, а и никому не нужна,

а не е ли всичко във ръцете на едно дете?