Два Вълка
Прелитащи над пропастта
те братя са на таз земя
под това небе
те пазители са на едно дете
Дете с очи към небесата
с душа летяща там без страх
с воля рееща се без да знае
що е зло и що е грях
Но те са статуи вековни
бял единият, а като нощ -
катранена, другият е тъмен
и в тях се крие тайна мощ
Белият, той любов и мир е,
на всекиго готов помощ да предложи
той не иска и не търси нищо,
и вечно чужда болка го тревожи
Черният е друг, той мощен е,
неудържим като огнена стихия,
той бог е на войната, през нощта
сам, гневно гледайки света ще вие
Те братя са, ни добри ни зли
те водят малкото дете по неговия път
Те част от него са и докато
то част от тях е, те няма да се спрат
Те са братя,
но и врагове
А тяхната борба безкрайна
е душата на едно дете
Дали то може да реши,
дали то може страна да избере,
а нужно ли е да го прави,
та то е просто мечтаещо дете
Дали съдбата му е отредена
и дали братската война между тези зверове
безсмислена е, а и никому не нужна,
а не е ли всичко във ръцете на едно дете?
© Зимен Бриз Всички права запазени