Два Вълка

Mar 4, 2015, 11:39 PM

Poetry » Phylosophy

960 0 1

Два Вълка
Прелитащи над пропастта
те братя са на таз земя
под това небе
те пазители са на едно дете
Дете с очи към небесата
с душа летяща там без страх
с воля рееща се без да знае
що е зло и що е грях
Но те са статуи вековни
бял единият, а като нощ -
катранена, другият е тъмен ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Два Вълка

Want to read more?

Random works