10 nov 2009, 9:01

Двайсетгодишно - десетоноемврийско

  Poesía
815 0 11

Двайсет години в страната горчи от измама.
Двайсет години, заровени в тиня и кал.
Двайсет години лъчи на надеждата няма.
Двайсет години, хомот ни е черният шал.

Бялата птица от разказа, няма я още.
Даже Андрешко в колата не качва властта.
Днес младежта подражава само на лошите.
Двайсет години се вдига във култ подлостта.

Кражби, убийства, рушвети, интриги и дрязги.
Дрогата струва по-малко от белия хляб.
Двайсет години поманата само е празник.
Двайсет години – светлинни години назад.

Близки се карат за педя земя и имоти.
Двайсет години по дъното само пълзим.
Двайсет години отнеха ни от живота.
Двайсет години, откакто свободно мълчим.

Двайсет години – едно поколение цяло.
Двайсет години спринтираме само назад.
Двайсет години, такова се чудо видяло,
че сме сеирът огромен за целия свят...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентин Йорданов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...