Nov 10, 2009, 9:01 AM

Двайсетгодишно - десетоноемврийско

  Poetry
811 0 11

Двайсет години в страната горчи от измама.
Двайсет години, заровени в тиня и кал.
Двайсет години лъчи на надеждата няма.
Двайсет години, хомот ни е черният шал.

Бялата птица от разказа, няма я още.
Даже Андрешко в колата не качва властта.
Днес младежта подражава само на лошите.
Двайсет години се вдига във култ подлостта.

Кражби, убийства, рушвети, интриги и дрязги.
Дрогата струва по-малко от белия хляб.
Двайсет години поманата само е празник.
Двайсет години – светлинни години назад.

Близки се карат за педя земя и имоти.
Двайсет години по дъното само пълзим.
Двайсет години отнеха ни от живота.
Двайсет години, откакто свободно мълчим.

Двайсет години – едно поколение цяло.
Двайсет години спринтираме само назад.
Двайсет години, такова се чудо видяло,
че сме сеирът огромен за целия свят...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентин Йорданов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...