15 mar 2008, 19:37

Двама

  Poesía » Otra
914 0 13

                                         на тати

 

 

 

 

Ти винаги си мечтал животът ми

да бъде чудна приказка...

Нали съм твоята принцеса...

Той иска да направи призката вечна...

И буди щастието ми с целувка...

За тебе аз съм роза красива

и достоен за мен сърцето ти не вижда.

За него аз съм сладка къпина,

но от бодлите той не се страхува.

За тебе аз ще си остана малка -

панделки, румени бузки, усмивка.

А той ще ме помни изкусителна

като на първата ни среща.

За тебе - единствената дъщеря.

За него - последната любима.

И ревността тук е излишна,

сърцето ми побира обич и любов за двама...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Таня Атанасова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...