Двама

/На Него/

Две души, осмислят те живота ми,
две сърца завъртат моя свят,
все за мене двете са разхлопани
и подритват мойто без да го щадят!

Рани две във себе си аз имам -
рани две - поименно мъже,
и боли, чак чувствам, че умирам -
тъй различни са за мене те!

От тях единият е галещ като огън,
изгарящ нежно розовия цвят,
а другият - стихиен, благороден,
задъхва с устните си моя крехък свят!
Единият тъй често ми показва,
че силно ме желае и цени,
а другият жестоко ме наказва
с мълчание и, може би, с лъжи!
Единият ме гали на раздяла
и думи нежни, сладки ми реди,
а другият до болка ме изгаря,
когато си замине без следи!
Единият със сигурност ме чака
на тъжния и пуст, самотен бряг,
а другият си хваща просто влака
и отпътува там далеч, към своя свят!
Един за мен земята ще преброди,
и ще ме глези, за да съм добре...
а Той ми сипва в чашата отрови,
не трепва каменното му сърце!

Един за мене би живял и трудно -
би оцелял без хляб и без вода,
а другият си знае - не е нужно,
защото просто му принадлежа!

Сърцето ми през двете чужди тича,
две крайности разкъсват моя свят -
единият навеки ме обича,
а другият до смърт обичам аз!