25.05.2013 г., 9:58

Двама

728 0 0

/На Него/

 

Две души, осмислят те живота ми,
две сърца завъртат моя свят,
все за мене двете са разхлопани
и подритват мойто без да го щадят!

Рани две във себе си аз имам -
рани две - поименно мъже,
и боли, чак чувствам, че умирам -
тъй различни са за мене те!

От тях единият е галещ като огън,
изгарящ нежно розовия цвят,
а другият - стихиен, благороден,
задъхва с устните си моя крехък свят!
Единият тъй често ми показва,
че силно ме желае и цени,
а другият жестоко ме наказва
с мълчание и, може би, с лъжи!
Единият ме гали на раздяла
и думи нежни, сладки ми реди,
а другият до болка ме изгаря,
когато си замине без следи!
Единият със сигурност ме чака
на тъжния и пуст, самотен бряг,
а другият си хваща просто влака
и отпътува там далеч, към своя свят!
Един за мен земята ще преброди,
и ще ме глези, за да съм добре...
а Той ми сипва в чашата отрови,
не трепва каменното му сърце!

Един за мене би живял и трудно -
би оцелял без хляб и без вода,
а другият си знае - не е нужно,
защото просто му принадлежа!

Сърцето ми през двете чужди тича,
две крайности разкъсват моя свят -
единият навеки ме обича,
а другият до смърт обичам аз!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Любимата Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...