8 jun 2024, 7:14

Двама 

  Poesía
176 9 13

Тази сутрин е небето синьо като теменуга.
Погледни ме – след кафето искаш ли да бъда друга?
Ще изтрия всяка бръчка със една усмивка само.
Чуй – навън е птича глъчка и земята е голяма.
Можеш просто да ме хванеш за ръка и да заминем
там, където да забравим за отминалите зими.
Там, където само лято помежду ни зеленее,
слънцето с пендари злато по очите ни да грее
и морето с топла пяна от нозете ни да мие
всяка грешка, всяка рана, всяка болка и обида.
Там, къде ще ни люлее любовта като магия...
Този кичур, де белее под смеха ти ще го скрия,
ей така да ме запомниш – пъстра, млада и гореща.
Сол сме яли – десет стомни, с теб от първата ни среща...
Тръгвай с мен. Къде – не зная, но когато с теб сме двама,
пътищата край си нямат, залезът пък е измама.

© Деа Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря ви - Юри, Ники!
  • Красота, Деа!
  • Чудесно! Двама! 😊
  • Благодаря ти, Георги!
  • 😊
    Свежо, щуро и нежно.
    Поздравявам те.
  • Благодаря, Люси!
  • Прекрасно!
  • Благодаря ви сърдечно, приятели, за топлите думи!❤️
  • Много ми хареса!
  • Перфектен стих, с вътрешни рими и едно такова копнежно чувство за заедност! Много ми хареса, Деа!
  • Тази тема ми импонира на настроението!
    Деа,бъди благословена с безбрежните копнения на любовта!
    Образно,с безупречен ритъм и поанта във финалния изказ!😍
  • Красиво, усмихнато, лятно, слънчево и пълно с любов!
    Дейка
  • Невероятено красиво, влюбено и всеотдайно чувство извира от това хубаво стихотворение, Деа! Нека ти е слънчево в душата, както е лятото, което толкова силно обичаш!
Propuestas
: ??:??