Двама
Тази сутрин е небето синьо като теменуга.
Погледни ме – след кафето искаш ли да бъда друга?
Ще изтрия всяка бръчка със една усмивка само.
Чуй – навън е птича глъчка и земята е голяма.
Можеш просто да ме хванеш за ръка и да заминем
там, където да забравим за отминалите зими.
Там, където само лято помежду ни зеленее,
слънцето с пендари злато по очите ни да грее
и морето с топла пяна от нозете ни да мие
всяка грешка, всяка рана, всяка болка и обида.
Там, къде ще ни люлее любовта като магия...
Този кичур, де белее под смеха ти ще го скрия,
ей така да ме запомниш – пъстра, млада и гореща.
Сол сме яли – десет стомни, с теб от първата ни среща...
Тръгвай с мен. Къде – не зная, но когато с теб сме двама,
пътищата край си нямат, залезът пък е измама.
© Деа All rights reserved.
