Двама с теб
И колко е тъжно, когато
приседнали двама,
в таз стая голяма,
с поглед се мъчим
да скрием света,
който от поглед на поглед
прескача и от истини
искри хвърчат.
Ти гузно ме гледаш,
но влюбен си зная,
но не във мене,
отдавна не си,
по друга жена
кръвта се взривява,
по нея пиян си, нали?
Приседнал си
със скръстени ръце,
и капки пот се стичат
по вялото ти лице.
Страхуваш се истината
да ми кажеш,
за другата любов
да си признаеш,
но знай, аз съм голямо момиче,
разбирам от тези неща,
понякога човек се влюбва
в друга жена.
Прощавам ти на тебе всичко,
ти беше ми в трудното другар,
но сърцето си на друга вече си отдал.
Вдигни глава и си тръгни,
аз няма дълго да тъжа
и за мен ще дойдат дни
и моето сърце влюбено
отново ще затупти.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Teodora Andreev Todos los derechos reservados
