29 abr 2022, 18:37

Двама в нощта 

  Poesía » Filosófica
368 0 3

Пристъпва черна котка
с танцуваща походка.
В очите ѝ звездите
загадъчно горят.
За нея просто лов е
или пък любов е,
не знам какво си мисли
за този странен свят.
Мълча, дори не дишам,
приведен думи пиша,
поглеждам я за кратко,
тя тайнствена върви.
В нощта навярно чака,
да дойде котаракът,
мъжкар добър и нежен,
изпълнен с куп мечти.
Наостри си ушите
и разшири очите,
зад ъгъла застина,
притаила дъх.
По улицата синя
на бегом премина
един огромен, гаден
и зализан плъх.
Направо се шокирах,
разлях шишето с бира,
главата ми блокира
изпуснах кратко "Ау!".
Тя ме погледна,
при мен дойде и седна,
разбра, че я разбирам,
и каза тъжно "Мяу!".

 

© Георги Стоянов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??