Apr 29, 2022, 6:37 PM

Двама в нощта 

  Poetry » Phylosophy
367 0 3

Пристъпва черна котка
с танцуваща походка.
В очите ѝ звездите
загадъчно горят.
За нея просто лов е
или пък любов е,
не знам какво си мисли
за този странен свят.
Мълча, дори не дишам,
приведен думи пиша,
поглеждам я за кратко,
тя тайнствена върви.
В нощта навярно чака,
да дойде котаракът,
мъжкар добър и нежен,
изпълнен с куп мечти.
Наостри си ушите
и разшири очите,
зад ъгъла застина,
притаила дъх.
По улицата синя
на бегом премина
един огромен, гаден
и зализан плъх.
Направо се шокирах,
разлях шишето с бира,
главата ми блокира
изпуснах кратко "Ау!".
Тя ме погледна,
при мен дойде и седна,
разбра, че я разбирам,
и каза тъжно "Мяу!".

 

© Георги Стоянов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??