28 may 2007, 21:08

Двамата мъже

  Poesía
707 0 4
Що за сърце имам,
че така да ви обичам.
Двама сте -
различни от земята до небето.
Единият е ангелът ми пазител,
а другият - палавият дявол.
Постоянно мените ролите си,
но верни на обичта си към мен
оставате.
Толкова сте различни,
а така силно ви обичам.
Обичта ми тъй различна е.
Единият го обичам,
а в другия съм влюбена.
Не мога без нито един от вас.
Единият е светлината в дните ми,
а другият - лудостта, страстта и импулса.
Изпълвате ме с мечти, копнежи
и много, много любов.
Толкова сте истински.
Не можете да го скриете
от чувствителността ми.
Душите ви - обожавам необятно
дълбоките ви и добри души.
Прекрасни сте.
Постоянно учите ме да бъда
по-добра, търпелива, силна,
освободена и обичлива.
Ще експлодирам между
обичта и любовта
си към вас!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© София Русева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • страхотно е !невероятно ми харесва!Това се случва на всеки , убедена съм, както една майка обича еднакво всичките си деца, но с различна сила, така е и във всичко останало!това е нормалния ход на живота.би било нечестно към друтине да обичаш само един!
  • Обич и влюбване...две различни неща.
    Май трябва сама да си отговориш на въпроса. Поздрави, София!!!
  • Странно, не съм се замисляла ... сякаш не мога да го повярвам.
  • И двамата са едно и също-въпрос на семантика!!!
    Поздравления за стиха

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...