May 28, 2007, 9:08 PM

Двамата мъже 

  Poetry
554 0 4
Що за сърце имам,
че така да ви обичам.
Двама сте -
различни от земята до небето.
Единият е ангелът ми пазител,
а другият - палавият дявол.
Постоянно мените ролите си,
но верни на обичта си към мен
оставате.
Толкова сте различни,
а така силно ви обичам.
Обичта ми тъй различна е.
Единият го обичам,
а в другия съм влюбена.
Не мога без нито един от вас.
Единият е светлината в дните ми,
а другият - лудостта, страстта и импулса.
Изпълвате ме с мечти, копнежи
и много, много любов.
Толкова сте истински.
Не можете да го скриете
от чувствителността ми.
Душите ви - обожавам необятно
дълбоките ви и добри души.
Прекрасни сте.
Постоянно учите ме да бъда
по-добра, търпелива, силна,
освободена и обичлива.
Ще експлодирам между
обичта и любовта
си към вас!

© София Русева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • страхотно е !невероятно ми харесва!Това се случва на всеки , убедена съм, както една майка обича еднакво всичките си деца, но с различна сила, така е и във всичко останало!това е нормалния ход на живота.би било нечестно към друтине да обичаш само един!
  • Обич и влюбване...две различни неща.
    Май трябва сама да си отговориш на въпроса. Поздрави, София!!!
  • Странно, не съм се замисляла ... сякаш не мога да го повярвам.
  • И двамата са едно и също-въпрос на семантика!!!
    Поздравления за стиха
Random works
: ??:??