31 jul 2014, 21:33

Дванайсет е

  Poesía » Otra
952 0 6

Кога ще дойде този знатен принц?!

Пантофката ми отесня от стъпки.

Мухлясва роклята във нечий скрин

на „акция” продадох феи – кръстници.

Кога ще дойде, мина полунощ.

И много полунощи изредиха се.

Презряха тиквите – кило за грош.

А мащехите ми са все усмихнати.

На девет пъти бобчета садих

и девет стълби до небето вдигах.

Косите си разпръсвам призори,

но принцът мил така и не пристига.

И пак е полунощ. И съм на бал.

И ябълката е отровно кисела.

Джуджетата крещят на бек вокал,

дрогирани със валиум и бира са.

Къде се бави, цяла изтрептях.

Дали не е забърсал мажоретка.

Риплей натискам. Вчерашното „бях”

е само касов бон, за чужда сметка.

Дванайсет е.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мери Добрева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...