Дванайсет е
Кога ще дойде този знатен принц?!
Пантофката ми отесня от стъпки.
Мухлясва роклята във нечий скрин
на „акция” продадох феи – кръстници.
Кога ще дойде, мина полунощ.
И много полунощи изредиха се.
Презряха тиквите – кило за грош.
А мащехите ми са все усмихнати.
На девет пъти бобчета садих
и девет стълби до небето вдигах.
Косите си разпръсвам призори,
но принцът мил така и не пристига.
И пак е полунощ. И съм на бал.
И ябълката е отровно кисела.
Джуджетата крещят на бек вокал,
дрогирани със валиум и бира са.
Къде се бави, цяла изтрептях.
Дали не е забърсал мажоретка.
Риплей натискам. Вчерашното „бях”
е само касов бон, за чужда сметка.
Дванайсет е.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мери Добрева Всички права запазени
