Patrizzia (Надежда Ангелова)
2248 18473
17 may 2024, 6:09

Дванайсет е и просто няма как 

  Poesía » Filosófica, Formas graves
309 6 9

По шевовете вече се прокъса,
принцеският луксознен тоалет.
Завиждам си на силата и хъса,
на бал да съм. В дванадесет без пет.

 

Напразно блюдолизците се въсят,
каляската ми спира най-отпред,
придворните са с памет странно къса,
оркестърът – за тази нощ нает.

 

Дванайсет е и просто няма как,
каляската ми се превръща в тиква
и с дрипи съм, а вън е студ и мрак.

 

До мене шут се прави на глупак,
едва вървя, към полет ме подтиква
пантофката на десния ми крак...

 

 

© Надежда Ангелова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря, Ники!
  • Чудесен сонет, Наде!
  • Благодаря ви! Е, барде, много е хубав сонетът! Качи го като свързан с моя, за да мога да продължа.
  • Прекрасен сонет
  • Щом те подтиква пантофката на десния ти крак, не се колебай, а литвай
  • И две пантовфки златни ще се съберат❤️❤️
  • Много сте сладки! Какъв дует само! )
  • В дванадесет и две секунди пак
    е дежавю от приказката луда.
    Приседнал съм пред дворцовия праг
    с пантофката принцесена във скута.

    Каква бързачка само, що за бяг?
    Не я настигам все и все се чудя,
    и балът продължава все - бардак
    на суетата шумна по принуда.

    И ето го - свидетел гаден шута
    с рефренче се занася тука смешно:
    " Наполовин е любовта обута... " .

    Но стига вече. Пускам аз обява
    във вестника ни кралски: " Търся спешно
    принцеса с липсваща пантофка лява. "
  • "към полет ме подтиква
    пантофката на десния ми крак..." ... Чудесно!
Propuestas
: ??:??