Дванайсет е и просто няма как
По шевовете вече се прокъса,
принцеският луксознен тоалет.
Завиждам си на силата и хъса,
на бал да съм. В дванадесет без пет.
Напразно блюдолизците се въсят,
каляската ми спира най-отпред,
придворните са с памет странно къса,
оркестърът – за тази нощ нает.
Дванайсет е и просто няма как,
каляската ми се превръща в тиква
и с дрипи съм, а вън е студ и мрак.
До мене шут се прави на глупак,
едва вървя, към полет ме подтиква
пантофката на десния ми крак...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Надежда Ангелова Todos los derechos reservados
