По шевовете вече се прокъса,
принцеският луксознен тоалет.
Завиждам си на силата и хъса,
на бал да съм. В дванадесет без пет.
Напразно блюдолизците се въсят,
каляската ми спира най-отпред,
придворните са с памет странно къса,
оркестърът – за тази нощ нает.
Дванайсет е и просто няма как,
каляската ми се превръща в тиква
и с дрипи съм, а вън е студ и мрак.
До мене шут се прави на глупак, ...