Дванайсет е и просто няма как
По шевовете вече се прокъса,
принцеският луксознен тоалет.
Завиждам си на силата и хъса,
на бал да съм. В дванадесет без пет.
Напразно блюдолизците се въсят,
каляската ми спира най-отпред,
придворните са с памет странно къса,
оркестърът – за тази нощ нает.
Дванайсет е и просто няма как,
каляската ми се превръща в тиква
и с дрипи съм, а вън е студ и мрак.
До мене шут се прави на глупак,
едва вървя, към полет ме подтиква
пантофката на десния ми крак...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Ангелова Всички права запазени
