Две
В сумрака, към края на днешния ден,
тихо и кротко разкрива нощта
две звездици, еднички на черния купол,
две единствени светли петна.
С услада ги гледам и им тихо разказвам,
шепна им нежни, лирични слова,
а те греят връз мене, последния грешник,
и блещукат като перли роса.
Тез двете звездици, тез светли сестрици
не са като кладенци сини,
но пък двечки ми стигат душа да ми сгреят
и от тях вдъхновен аз да пиша във рими.
Тез две светила, тези двете звезди
най са били две женски очи,
които за поздрав поглеждат към мен
и обливат ме със струи искри.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Михаил Лазаров Todos los derechos reservados
