Две бадемови очи
Две бадемови красиви очи,
разярен вятър, низ от мечти
и бушуват те в светлата душа,
събрала и небе, и звезди, и луна.
Чезнат те и пак прииждат
и за миг в душата съзиждат
храм на любов и светла мечта
от специалната за мен жена.
Две бадемови красиви очи,
идват и си отиват в мъгли,
спомени остават за тях да шептят
и камбани бият, пеят, ехтят.
Преобръщат света, огъня разтапят,
много неща крият и много знаят,
близки са за тях нежните цветя,
къпят се заедно в утринната роса.
Две бадемови красиви очи
погледнах в тях – слънчеви лъчи,
подпалиха в мен огъня на любовта,
замечтах за небе и звезди и луна.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Стефан Todos los derechos reservados
