15 nov 2006, 13:01

ДВЕ ДЕЦА

  Poesía
1K 0 3

                         ДВЕ ДЕЦА

 

              Те бяха просто две деца,
              опитали от сладостта на любовта.
              Целувки нежни, погледи свенливи -
              смятаха, че са единствени в света.


              Те бяха просто две деца,
              които мислеха, че животът е игра.
              Трепети първи, изгарящи сърца -
              вярваха един във друг и в любовта.


              Те бяха просто две деца,
              взаимно търсещи малко топлина.
              Но за съжаление останаха накрая
              и двете с разбити сърчица...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Симона Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...