Nov 15, 2006, 1:01 PM

ДВЕ ДЕЦА

  Poetry
1K 0 3

                         ДВЕ ДЕЦА

 

              Те бяха просто две деца,
              опитали от сладостта на любовта.
              Целувки нежни, погледи свенливи -
              смятаха, че са единствени в света.


              Те бяха просто две деца,
              които мислеха, че животът е игра.
              Трепети първи, изгарящи сърца -
              вярваха един във друг и в любовта.


              Те бяха просто две деца,
              взаимно търсещи малко топлина.
              Но за съжаление останаха накрая
              и двете с разбити сърчица...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Симона All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...