Две души

С теб живея и с теб се смея,
като победа над нас блести.
Аз съм страхлива, но ти не си,
под дърво и камък,
като две души.

Горски вятър шепне,
студенина от премръзнала душа,
като повей, разпръснал се в ноща,
тъмен облак се извисява в старостта.

Виждам две души,
в гърдите ми тупти.
Една до друга сляти,
в нежен стих обляни.