С теб живея и с теб се смея,
като победа над нас блести.
Аз съм страхлива, но ти не си,
под дърво и камък,
като две души.
Горски вятър шепне,
студенина от премръзнала душа,
като повей, разпръснал се в ноща,
тъмен облак се извисява в старостта.
Виждам две души,
в гърдите ми тупти.
Една до друга сляти,
в нежен стих обляни.
© Димитрина Владимирова All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
