С теб живея и с теб се смея,
като победа над нас блести.
Аз съм страхлива, но ти не си,
под дърво и камък,
като две души.
Горски вятър шепне,
студенина от премръзнала душа,
като повей, разпръснал се в ноща,
тъмен облак се извисява в старостта.
Виждам две души,
в гърдите ми тупти.
Една до друга сляти, ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up