7 oct 2005, 20:12

Две души

  Poesía
1K 0 0
             Понесла тежкия кръст на съдбата си -
             вървя, вървя и търся своето щастие.
             Вървя по път без цел, без посока
             и незнам къде ще ме отведе.

             От себе си искам да избягам -
             опитвам се да се боря със нищото
             и всеки път, когато мисля че съм победила -
             виждам, че всъщност не съм започвала.
            
             Опитвам се да бъда себе си,
             а не мога сърце и разум в едно да събера -
             сърцето ми единствено любов желае,
             а разумът не може да го разбере.

             Не мога да намеря мир във себе си
             докато имам в мене две души -
             едната ангелска, а ме погубва,
             другата е дяволска и ме обърква.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Димитрина Станчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...