Понесла тежкия кръст на съдбата си -
             вървя, вървя и търся своето щастие.
             Вървя по път без цел, без посока
             и незнам къде ще ме отведе.

             От себе си искам да избягам -
             опитвам се да се боря със нищото
             и всеки път, когато мисля че съм победила -
             виждам, че всъщност не съм започвала.
            
             Опитвам се да бъда себе си,
             а не мога сърце и разум в едно да събера -
             сърцето ми единствено любов желае,
             а разумът не може да го разбере.

             Не мога да намеря мир във себе си
             докато имам в мене две души -
             едната ангелска, а ме погубва,
             другата е дяволска и ме обърква.