Две души
1K
0
0
Понесла тежкия кръст на съдбата си -
вървя, вървя и търся своето щастие.
Вървя по път без цел, без посока
и незнам къде ще ме отведе.
От себе си искам да избягам -
опитвам се да се боря със нищото
и всеки път, когато мисля че съм победила -
виждам, че всъщност не съм започвала.
Опитвам се да бъда себе си,
а не мога сърце и разум в едно да събера -
сърцето ми единствено любов желае,
а разумът не може да го разбере.
Не мога да намеря мир във себе си
докато имам в мене две души -
едната ангелска, а ме погубва,
другата е дяволска и ме обърква.
вървя, вървя и търся своето щастие.
Вървя по път без цел, без посока
и незнам къде ще ме отведе.
От себе си искам да избягам -
опитвам се да се боря със нищото
и всеки път, когато мисля че съм победила -
виждам, че всъщност не съм започвала.
Опитвам се да бъда себе си,
а не мога сърце и разум в едно да събера -
сърцето ми единствено любов желае,
а разумът не може да го разбере.
Не мога да намеря мир във себе си
докато имам в мене две души -
едната ангелска, а ме погубва,
другата е дяволска и ме обърква.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Димитрина Станчева Все права защищены
