Две души
Две души на скалите стоят,
обладани от чувства вълшебни,
в тях запазили светъл мигът
на целувките наши последни!
Съхранили се чисти, добри,
две души от любов изтъкани,
напоени... със много сълзи,
от света те били неразбрани!
И съдбата ги била с камшик,
през морета ги тя разделила,
и, не чула нещастния вик,
любовта със раздяла сразила!
Но се търсели двете души,
както коренът търси водата,
както птичето, когато вали,
да се скрие гледа за стряха!
Те не падали духом за миг,
вяра имало в тях за петима,
смелост имали те на войник,
отстоявали на бури и зима!
Две души във една синева
през годините търсят пътека,
две души - в две отделни тела
Господ молят за обща утеха!
Чу ги Той, херувими изпрати,
да ги водят по пътя свещен,
надари ги с надежди крилати
и със вяра във идния ден!
Ще са заедно! Кога? Аз не зная,
но ще стигнат заветната цел,
любовта им е част от безкрая,
ще се срещнат в света някой ден!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Таня Илиева Todos los derechos reservados
