18 feb 2009, 17:38

Две души

  Poesía
1.3K 0 3

В мен живеят две души,

в мен се борят две съдби,

земната, греховната една,

подвластна на страстта.

Другата е дар небесен,

от отвъдното донесен.

В мен живеят две души,

в мен се палят две искри,

любов реди се с омраза,

Бог така ме наказа.

В мен живеят две души,

в мен се борят две съдби,

над тях са слънцето, луната,

те сменят светлината.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Галя Станчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Поздравления за това стихотворение, и ако ми разрешиш един съвет... "Бог ме тъй наказа" мисля, че ще се върже по- добре на стъпката и няма да се наруши стиха, както става там, но ако е търсен ефект - браво.
  • Чудесно.http://awomannotihngelse.blogove.eu
  • Хубаво е!

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...