18.02.2009 г., 17:38

Две души

1.3K 0 3

В мен живеят две души,

в мен се борят две съдби,

земната, греховната една,

подвластна на страстта.

Другата е дар небесен,

от отвъдното донесен.

В мен живеят две души,

в мен се палят две искри,

любов реди се с омраза,

Бог така ме наказа.

В мен живеят две души,

в мен се борят две съдби,

над тях са слънцето, луната,

те сменят светлината.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Галя Станчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Поздравления за това стихотворение, и ако ми разрешиш един съвет... "Бог ме тъй наказа" мисля, че ще се върже по- добре на стъпката и няма да се наруши стиха, както става там, но ако е търсен ефект - браво.
  • Чудесно.http://awomannotihngelse.blogove.eu
  • Хубаво е!

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...