12 jul 2015, 16:10  

Две години без теб

  Poesía
2.3K 0 12

Отново днес разлепях некролози
със твоят лик, усмихнато красив
и молех се да ми простиш отгоре,
че пак завръщам те в живота сив.

Знам. Грешно е. Не бива. Но душата
не спира и не спира да боли.
Крещи и плаче, все наум горката
и връща се в денят кошмарно зрим,

когато тръгна без да се сбогуваш,
когато бе решил, че си голям.
Не звънна и не каза: "Помощ, мамо!"
Аз щях да дойда на мига, и там

животът бих си дала, за да можеш
да се усмихваш, не от некролог.
Душата си аз, рожбо, бих заложила,
ти тук да си, а аз във твоят гроб.

Но колкото да хуля, да ругая,
не мога да те върна.. и сега
какво остава - мисълта за Рая,
и споменът за теб и любовта!

 

На 14 юли 2015 г., ще се навършат 2 години от жестокото убийство на Тихомир. Нека всички, които  го познаваха си спомнят за него с усмивка и му изпратят любов!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Таня Мезева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Поклон! Пред него и пред теб майчице!
  • Какво да кажа,Таня!Думите са излишни,цял живот ще те преследва и образът му и милия му поглед и болката, ту затихваща,ту усилваща се,но може би това,че не знаем какво е там...ни дава надежда да се надяваме,че е по-хубаво и по-справедливо от тук.Майчице,продължи,ако имаш и други деца ,вглеждай се и в тях!Поклон пред паметта му!
  • Да е светла паметта му, а и на всички невинни жертви! И нека виновниците получат заслуженото! Стискам ти ръката, Таня!
  • Дълбок Поклон, пред неговата памет и пред твоята болка, и майчина Любов!
    По-голяма мъка от тази няма!
    Прегръщам те мила и ти съчувствам!
  • Боли!... И ще боли!

    "Боже, колко мъка има по тоя свят, боже!"

    Разбирам те и съм с теб,Таня!

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...