12.07.2015 г., 16:10  

Две години без теб

2.3K 0 12

Отново днес разлепях некролози
със твоят лик, усмихнато красив
и молех се да ми простиш отгоре,
че пак завръщам те в живота сив.

Знам. Грешно е. Не бива. Но душата
не спира и не спира да боли.
Крещи и плаче, все наум горката
и връща се в денят кошмарно зрим,

когато тръгна без да се сбогуваш,
когато бе решил, че си голям.
Не звънна и не каза: "Помощ, мамо!"
Аз щях да дойда на мига, и там

животът бих си дала, за да можеш
да се усмихваш, не от некролог.
Душата си аз, рожбо, бих заложила,
ти тук да си, а аз във твоят гроб.

Но колкото да хуля, да ругая,
не мога да те върна.. и сега
какво остава - мисълта за Рая,
и споменът за теб и любовта!

 

На 14 юли 2015 г., ще се навършат 2 години от жестокото убийство на Тихомир. Нека всички, които  го познаваха си спомнят за него с усмивка и му изпратят любов!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Таня Мезева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Поклон! Пред него и пред теб майчице!
  • Какво да кажа,Таня!Думите са излишни,цял живот ще те преследва и образът му и милия му поглед и болката, ту затихваща,ту усилваща се,но може би това,че не знаем какво е там...ни дава надежда да се надяваме,че е по-хубаво и по-справедливо от тук.Майчице,продължи,ако имаш и други деца ,вглеждай се и в тях!Поклон пред паметта му!
  • Да е светла паметта му, а и на всички невинни жертви! И нека виновниците получат заслуженото! Стискам ти ръката, Таня!
  • Дълбок Поклон, пред неговата памет и пред твоята болка, и майчина Любов!
    По-голяма мъка от тази няма!
    Прегръщам те мила и ти съчувствам!
  • Боли!... И ще боли!

    "Боже, колко мъка има по тоя свят, боже!"

    Разбирам те и съм с теб,Таня!

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...