Отново днес разлепях некролози
със твоят лик, усмихнато красив
и молех се да ми простиш отгоре,
че пак завръщам те в живота сив.
Знам. Грешно е. Не бива. Но душата
не спира и не спира да боли.
Крещи и плаче, все наум горката
и връща се в денят кошмарно зрим,
когато тръгна без да се сбогуваш,
когато бе решил, че си голям.
Не звънна и не каза: "Помощ, мамо!"
Аз щях да дойда на мига, и там
животът бих си дала, за да можеш
да се усмихваш, не от некролог.
Душата си аз, рожбо, бих заложила,
ти тук да си, а аз във твоят гроб.
Но колкото да хуля, да ругая,
не мога да те върна.. и сега
какво остава - мисълта за Рая,
и споменът за теб и любовта!
На 14 юли 2015 г., ще се навършат 2 години от жестокото убийство на Тихомир. Нека всички, които го познаваха си спомнят за него с усмивка и му изпратят любов!
© Таня Мезева Всички права запазени