12.07.2015 г., 16:10  

Две години без теб

2.3K 0 12

Отново днес разлепях некролози
със твоят лик, усмихнато красив
и молех се да ми простиш отгоре,
че пак завръщам те в живота сив.

Знам. Грешно е. Не бива. Но душата
не спира и не спира да боли.
Крещи и плаче, все наум горката
и връща се в денят кошмарно зрим,

когато тръгна без да се сбогуваш,
когато бе решил, че си голям.
Не звънна и не каза: "Помощ, мамо!"
Аз щях да дойда на мига, и там

животът бих си дала, за да можеш
да се усмихваш, не от некролог.
Душата си аз, рожбо, бих заложила,
ти тук да си, а аз във твоят гроб.

Но колкото да хуля, да ругая,
не мога да те върна.. и сега
какво остава - мисълта за Рая,
и споменът за теб и любовта!

 

На 14 юли 2015 г., ще се навършат 2 години от жестокото убийство на Тихомир. Нека всички, които  го познаваха си спомнят за него с усмивка и му изпратят любов!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Таня Мезева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Поклон! Пред него и пред теб майчице!
  • Какво да кажа,Таня!Думите са излишни,цял живот ще те преследва и образът му и милия му поглед и болката, ту затихваща,ту усилваща се,но може би това,че не знаем какво е там...ни дава надежда да се надяваме,че е по-хубаво и по-справедливо от тук.Майчице,продължи,ако имаш и други деца ,вглеждай се и в тях!Поклон пред паметта му!
  • Да е светла паметта му, а и на всички невинни жертви! И нека виновниците получат заслуженото! Стискам ти ръката, Таня!
  • Дълбок Поклон, пред неговата памет и пред твоята болка, и майчина Любов!
    По-голяма мъка от тази няма!
    Прегръщам те мила и ти съчувствам!
  • Боли!... И ще боли!

    "Боже, колко мъка има по тоя свят, боже!"

    Разбирам те и съм с теб,Таня!

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...