Две истини в една

24 mar 2010, 17:14

Poesía » Filosófica

580 0 3

Две истини в една

Изплагиатствано от dimension

Съдбата, с много чувство за ирония,

в театъра, внезапно, им устрои среща.

Сред толкова човешка какафония,

навярно искаше да им пошушне нещо.

С един Мюсе - „Със любовта шега не бива”

или с нелепото засичане с колите -

живот видян, за миг, в обратна перспектива,

във огледалото, измито от сълзите...

Случаен поглед в безразличие облечен…

И той със друга, тя със други - песен стара.

Мотив банален като болката, обречен,

животът, плоча развалена, пак повтаря.

В спектакъла са зрители с билети.

След има-няма цял живот разбиване,

като звездичка дъщеря им свети,

свидетелства, че имало е сливане.

Подарък им е тази уж случайна среща.

От нея. Заболя ги. В зимната си вечер

навярно тя все пак разбира и усеща,

че хепиендът, просто, е изключен вече.

Все пак добре е, че „случайно” се видяха.

Все някой ден ще поговорят по човешки.

Завинаги са свързани, защото бяха

две истини в една и две големи грешки.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.