Две истини в една
Две истини в една
Изплагиатствано от dimension
Съдбата, с много чувство за ирония,
в театъра, внезапно, им устрои среща.
Сред толкова човешка какафония,
навярно искаше да им пошушне нещо.
С един Мюсе - „Със любовта шега не бива”
или с нелепото засичане с колите -
живот видян, за миг, в обратна перспектива,
във огледалото, измито от сълзите...
Случаен поглед в безразличие облечен…
И той със друга, тя със други - песен стара.
Мотив банален като болката, обречен,
животът, плоча развалена, пак повтаря.
В спектакъла са зрители с билети.
След има-няма цял живот разбиване,
като звездичка дъщеря им свети,
свидетелства, че имало е сливане.
Подарък им е тази уж случайна среща.
От нея. Заболя ги. В зимната си вечер
навярно тя все пак разбира и усеща,
че хепиендът, просто, е изключен вече.
Все пак добре е, че „случайно” се видяха.
Все някой ден ще поговорят по човешки.
Завинаги са свързани, защото бяха
две истини в една и две големи грешки.
© Димитър Димитров All rights reserved.
