Тя е от вчера жената красива,
която те обича истински.
Но днес и сега правиш мене щастлива
и до себе си плътно притискаш.
Тя вчера за тебе деца е родила -
недоспала, за ласки жадна.
А днес две звезди аз в шепи съм скрила
и съм влюбена в теб безпощадно!
Бил си вчера за нея сбъднато утро
в дом уютен, с прегръдка топла.
А днес твойто име, като източна сутра,
рани в сърцето ми чопли.
Вчера и днес. И ти по средата -
грешен, желан и очакван.
Два пътя - недей да им триеш следата.
На тях две жени за тебе изплакват...
© Станислава Todos los derechos reservados