На хората им стана някак жално
и никнеха около мене като гъби...
"За него ли скърбиш така печално?
Развъдник на бълхи с два реда зъби.."
повтаряха ми те, като че ли
след думите им ще ми стане някак леко.
Тревогата навярно си личи,
щом беше я надушил от далеко...
А той ме гледаше с маслинови очи,
изпълнени със обич и покорство.
И сякаш искаше мига да задържи,
с цената на неистово упорство. ...