Две кучешки очи
На хората им стана някак жално
и никнеха около мене като гъби...
"За него ли скърбиш така печално?
Развъдник на бълхи с два реда зъби.."
повтаряха ми те, като че ли
след думите им ще ми стане някак леко.
Тревогата навярно си личи,
щом беше я надушил от далеко...
А той ме гледаше с маслинови очи,
изпълнени със обич и покорство.
И сякаш искаше мига да задържи,
с цената на неистово упорство.
Бе чул навярно в моето сърце
как гонгът на раздялата удари.
И бе усетил в моите ръце
огньовете на дружбата ни стара...
Той бе разбрал обета, който аз
безгласно му оставих във целувка,
повярвала в приятелство без фарс,
и без условия, лъжи или преструвки.
Повярвала в две кучешки очи,
които всъщност мен, човека, притежаваха.
Които ме избраха и опитомиха.
И в мъката си пак ме обожаваха...
До днес е пред очите ми така –
на топка свит връз одеялцето си миризливо.
Със поглед дето чака на вратата...
И милва го тъгата с длан бодлива.
Понякога е писано така –
да се разделят пътища, души да се раздират.
Но, вярвам, щом ни води любовта,
тя пътищата нейде пак събира.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Jane Doe Всички права запазени
