22 jul 2009, 21:28

Две лица...

Poesía » De amor

1.1K 0 9

И сякаш нещо внезапно се счупи.

Сякаш нещото тихо умря...

и леден студ във душата настъпи,

че ненадейно другия в теб опознах.

Аз ли позволих да прекалиш...

или звярът в теб се поразмърда вече?

Опитваш се всичко сам да провалиш?

... или пък първият във теб е по-далечен...

* * *

Не ме е страх от самотата...

с нея познавам се добре...

... Но ме е яд на тъмнината,

когато любовта умре...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

viki90 (Виктория Георгиева)

Ноно, за пореден път се убеждавам, че душата ти е, колкото красива, толкова и тъжна. Дано болката спре или поне намалее, много красота и любов ти желая занапред!

2009-07-26T18:22:19+03:00
Nos7radam (Ноно Якимов)

Идва време разделно ,но ти
не плачи .Кътай спомени, таи
надежди .И нека утехата
бъде твоя приятел ,ала
не забравяй едно ,че човека
създаден е да обича ,но
и да страда в този свят ..

2009-07-26T18:12:48+03:00
viki90 (Виктория Георгиева)

Благодаря от сърце!

2009-07-25T11:22:55+03:00
viktoar (Виктория Стоянова)

Не ме е страх от самотата...
с нея познавам се добре...
... Но ме е яд на тъмнината,
когато любовта умре...
Аплодирам!Поздравчета!

2009-07-24T19:00:43+03:00
Gareva (Гинка Гарева)

Хубаво е,не се притеснявай за нищо.6

2009-07-24T00:53:29+03:00

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poesía 6.3K 4.9

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0