Две лица...
И сякаш нещо внезапно се счупи.
Сякаш нещото тихо умря...
и леден студ във душата настъпи,
че ненадейно другия в теб опознах.
Аз ли позволих да прекалиш...
или звярът в теб се поразмърда вече?
Опитваш се всичко сам да провалиш?
... или пък първият във теб е по-далечен...
* * *
Не ме е страх от самотата...
с нея познавам се добре...
... Но ме е яд на тъмнината,
когато любовта умре...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Виктория Георгиева Всички права запазени
