21 jul 2021, 12:56

Две приятелки пият мерло 

  Poesía » Filosófica
5.0 / 18
1014 13 17

 

                                       Две приятелки пият розе.

                                                Валентина Лозова

 

Две приятелки пият. Обаче не пият розе.

Не си падат по тънкия вкус на изискано вино.

Той е само за дами. А двете си знаят добре,

че за дами - опазил ги Господ! - не могат да минат.

 

Във жени като тях бие тежкият вкус на мерло.

Кой е казал, че "силна жена" е психическа болест?

Пият двете. Прозвънва звука на дебело стъкло.

Чаша в чаша. Усмивка в усмивка. И горест във горест.

 

И говорят. На теми различни. Такива едни...

За кармичните сили. За космоса. И за живота...

А кварталът се хили в просъница:" Луди жени!"

докато във прозорците пърха смехът на мерлото.

 

Пък очите им - чаши.  С дълбоки и мътни дъна.

Там тъмнее на стара, погребана тайна танина.

Послевкусът е тъжен. Своя собствена горчивина.

Двете заедно пият. Но всяка от своето вино...

 

И се молят наум::" Не отпивай от моя стакан!

Да е тази отрова и твоя - недей! Не желая!

Не се взирай във мене така! Не протягай ръка!

Ще изплача пред теб всичко, дето не бива да знаеш!"

 

 ... Сънен, слуша кварталът - две приятелки пият мерло.

Сгушен в своя спокоен уют, завистливо въздиша.

без да знае - едно отлежало и тъмно тегло

във смеха им сега ферментира. И диша...

И диша!!!

© Таня Георгиева Todos los derechos reservados

Ах, това каберне... Две засмени очи,
устни с нежна и топла извивка...
И мускусен парфюм... Това вино горчи,
и отрова е. Толкова пивка.
Самота, джиесем и цигарен фантом, ...
  566 
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas

Más obras »