Две приятелки пият мерло
Две приятелки пият розе.
Валентина Лозова
Две приятелки пият. Обаче не пият розе.
Не си падат по тънкия вкус на изискано вино.
Той е само за дами. А двете си знаят добре,
че за дами - опазил ги Господ! - не могат да минат.
Във жени като тях бие тежкият вкус на мерло.
Кой е казал, че "силна жена" е психическа болест?
Пият двете. Прозвънва звука на дебело стъкло.
Чаша в чаша. Усмивка в усмивка. И горест във горест.
И говорят. На теми различни. Такива едни...
За кармичните сили. За космоса. И за живота...
А кварталът се хили в просъница:" Луди жени!"
докато във прозорците пърха смехът на мерлото.
Пък очите им - чаши. С дълбоки и мътни дъна.
Там тъмнее на стара, погребана тайна танина.
Послевкусът е тъжен. Своя собствена горчивина.
Двете заедно пият. Но всяка от своето вино...
И се молят наум::" Не отпивай от моя стакан!
Да е тази отрова и твоя - недей! Не желая!
Не се взирай във мене така! Не протягай ръка!
Ще изплача пред теб всичко, дето не бива да знаеш!"
... Сънен, слуша кварталът - две приятелки пият мерло.
Сгушен в своя спокоен уют, завистливо въздиша.
без да знае - едно отлежало и тъмно тегло
във смеха им сега ферментира. И диша...
И диша!!!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Таня Георгиева Всички права запазени
