22 ene 2010, 14:08

Две съдби

  Poesía
761 0 1
Аз съм твоя жена, нали?
Не пред хората, а пред Бога.
Всички чувства по равно делим
и се обичаме, без условия.

Аз съм твоя съдба, а ти
част си от едно прераждане.
Всичко виждам през твойте очи,
чувствата ми минават през разума.

Аз и ти сме си две съдби,
в едно цяло, намерили себе си.
Във пространството две звезди,
а във космоса - две съзвездия.

Аз съм твоя жена, нали?
Ти мой си по собствена воля.
Между нас няма брачни халки
и сме заедно - по волята Божия.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Диана Трифонова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Между нас няма брачни халки
    и сме заедно - по волята Божия.
    Много ми хареса!

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...